Анализът на походката е мултидисциплинарна област, която изучава механиката на човешкото ходене и тичане, като комбинира биомеханика, анатомия и инженерство, за да оцени моделите на движение, активността на мускулите и функцията на ставите. Тази систематична оценка включва събиране и интерпретация на данни за различни аспекти на походката, включително дължината на крачка, честотата на стъпките, модела на удар на стъпалото, разпределението на налягането и обхвата на движение на долните крайници. Анализът на походката се използва в клинични среди за диагностициране на разстройства на движението, в спортивната наука – за подобряване на атлетичните постижения, и в реабилитацията – за наблюдение на напредъка след нараняване или операция. Процесът на анализ на походката обикновено започва с визуална обсервация, последвана от количествени измервания с помощта на напреднали инструменти като системи за заснемане на движенията, платформи за налягане, сили и електромиографски (ЕМГ) устройства. Системите за заснемане на движенията проследяват позицията на маркери, поставени на ключови анатомични точки, генерирайки 3D модели на движението на ставите. Платформите за налягане записват разпределението на силата по стъпалото по време на контакт със земята, докато платформите за измерване на сила измерват силите на реакцията на земята, които избутват тялото напред. ЕМГ устройствата следят мускулната активност, показвайки кога и с каква интензивност мускулите се свиват по време на цикъла на походката. Тези данни се анализират, за да се идентифицират отклонения от нормалните модели на походката, което може да даде информация за съществуващи състояния. Например, преувеличено пронация (въртене навътре на стъпалото) по време на фазата на опора може да означава плоски стъпала или слаби мускули, поддържащи свода, докато скъсената фаза на размаха от едната страна може да е сигнал за болка или неврологично увреждане. В клиничната практика анализът на походката помага при вземането на решения относно лечението, като предписването на ортези, физически терапии или хирургически интервенции. За атлетите той идентифицира неефективност в техниката на тичане, които могат да доведат до наранявания, като преувеличено стъпване или несиметрично разпределение на тежестта, което позволява разработването на коригиращи програми за обучение. Анализът на походката също играе роля в ергономиката, като допринася за проектирането на обувки, протези и помощни устройства, насочени към подобряване на мобилността и удобството. Като количествено определя сложните взаимодействия между мускулно-скелетната система и околната среда по време на локомоцията, анализът на походката осигурява научна основа за разбиране на човешкото движение, подпомагайки постижения в здравеопазването, спортивните постижения и инженерството на човешките фактори.